ИЗПОСЪСЍПВАМ, -аш, несв.; изпосъсѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Съсипвам много неща или всичко, мнозина или всички. Аяните на Йени и Ески Загра вилнееха без да спрат – изпосъсипаха своите кази и удариха на золум към Чирпан и Сливен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 524.
2. Прен. Разсипвам, съсипвам, повреждам в голяма степен нещо от действие, работа, свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпотрепвам, изпочупвам, изпотрошавам, изпопребивам. По нас пътища лоши, каменисти, добитъкът си изпосъсипва копитата. Й. Радичков, ББ, 72. изпосъсипвам се, изпосъсипя се страд.
ИЗПОСЪСЍПВАМ СЕ несв.; изпосъсѝпя се св., непрех. Разг. 1. Съсипвам се в голяма степен или изцяло. Дрехите ми се изпосъсипаха от влагата.
2. Обикн. с предл. от и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Означава много висока степен на извършване на действието, изразено със съществителното или с втория глагол; изпотрепвам се, изтрепвам се, съсипвам се, изпопребивам се, изпребивам се, изпретрепвам се, изпоизбивам се. Гаврил: – Еееей, братя, слава богу, намерихме ви! Изпосъсипахме се ние със Софрона да ви търсим през преспите. Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Изпосъсипах се от работа през тази седмица.