ИЗПОТЍЧАМ, -аш, несв.; изпотекà, изпотечѐш, мин. св. изпотѐкох, изпотѐче, прич. мин. св. деят. изпотѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За реки, потоци и под. – потичаме много, в голямо количество. Падна войска както ситна роса, / и ясни ги кърви потопили; / кървави са реки изпотекли. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 133.