ИЗПОТРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изпотрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Отравям мнозина или всички, много неща или всичко; изтравям. – Ама покрай къщата ми денонощно ще бучи огън! Отрова! Една шупла да има, ще ни изпотрови. Ст. Даскалов, ЕС, 354. Асаров, Перо и Марчев, които шмекерували, не намериха ли попски щерки? И днес, ако плюят в някой чужд двор, ще изпотровят добитъка на хората. Д. Вълев, Ж, 94. изпотравям се, изпотровя се страд. и възвр.
ИЗПОТРА̀ВЯМ СЕ несв.; изпотрòвя се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се отравяме; изтравям се. Месото било старо и хората се изпотровили.
2. Уврежда ми се здравето от нещо, което вземам, поглъщам продължително време или в големи количества; изтравям се. Изпотрових се с лекарства и нямам никакво подобрение.
3. Прен. Ядосвам се, нервирам се много, в голяма степен; изпоядосвам се, изтравям се. Много ме ядосва този човек. Изпотрових се с него.