ИЗПОТРЀПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпотрепя и от изпотрепя се като прил. Разг. Който е много изморен, изтощен. За скути майчини, дете невръстно, хванат / и ази трепетно бях поглед вперил там, / от някакъв си страх налетел, и едвам / на изпотрепани нози стоящ. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 17.