ИЗПОТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; изпотрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Строшавам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпочупвам. Бомбата разруши половината от стобора, изпотроши стъклата на прозорците и влуди от страх децата. Ем. Станев, ИК I и II, 414. И както вървеше унесено, с полузатворени очи, потънало в мечти, то се препъна върху един камък, строполи се насред пътя и изпотроши яйцата. А. Каралийчев, ПС III, 88. Скоро чухме, че тълпата е изпотрошила вратите и прозорците на еврейските дюкяни. К. Константинов, ППГ, 80. Един ден жените са сговориле и потръгват скупом по кръчмите, нападат кръчмарите, изпотрошават им чашите, гърнета и много бъчви, пълни с ракия, издъниле с брадви. Ил. Блъсков, ПБ I, VIII. – Пази да не стъпиш върху пакета! – строго предупреди той. – Ще го изпотрошиш. – Какво? Стъклария ли? Др. Асенов, СВ, 97.
2. Прен. Разсипвам, съсипвам, повреждам в голяма степен нещо от действие, работа, свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпочупвам, изпосъсипвам. – Брей че мъгла, воловците си изпотрошиха краката в мрачината – обади се най-старият, дядо Ройо. А. Каралийчев, СР, 34. – Изпотрошихме си краката в тоя камънак – отпусна се и Куман и плю върху пътеката. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91. А шестимата глухонеми падат от смях и си изпотрошиха пръстите да си споделят удоволствието. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Изпотрошихме колата по тоя лош път.
3. Прен. Неодобр. В съчет. с пари. Изхарчвам, изразходвам напразно много или всички пари за нещо. Двайсет и пет хиляди лева само им взе адвокатът. И откак изпотрошиха толкова пари, Ило вече не даваше нито лев. Г. Караславов, Т, 57. – Заради нея давам под наем. Маса пари изпотроших за лекарства. К. Калчев, ДНГ, 65. – Хоо, а бе ти не можа ли да си избереш по-приличен занаят, ами те оставили да пазиш тия ръждясали железа и тия счупени гърнета? Затова ли баща ти изпотроши толкова пари да те учи? Чудомир, СбСт, 34.
4. Остар. и диал. Съсипвам, погубвам много или всичко, мнозина или всички; изпосъсипвам. – Тъй се печелят пари! А ние цял ден по една кола дърва не можем да наберем. И що добитък изпотрошихме – че вълци, че страхотии. Ст. Дичев, ЗС II, 209. А римлянете стреляха с махини върху им камене като град и ги [готите] изпотрошаваха. Г. Кръстевич, ИБ, 126. Съединените войски скупом ударят на Босна дето имаше около 50 тисещи турска войска, която изпотрошават. С. Бобчев, СОИ (превод), 29. Бой се бие [Марко] с седъмдесът яничари, / .., / изпосече ги, изпотроши ги. Нар. пес., СбНУ VII, 11. изпотрошавам се, изпотроша се страд.
ИЗПОТРОША̀ВАМ СЕ несв.; изпотрошà се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Строшаваме се в по-голямата си част, много, всички; изпочупвам се. – Дето е нашата махала например, реката е изкопала един бряг, сума коли се изпотрошиха там. Г. Караславов, С, 177. В голямата зала сичките джамове ся изпотрошиха и изпадаха вън. ЦВ, 1861, бр. 48, 3.
2. Строшавам се много, на много места, изцяло; изпочупвам се. Огледалото падна и се изпотроши.
3. Прен. Съсипвам се, разсипвам се, повреждам се в голяма степен от действие, работа, която е свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпочупвам се. Краката ми се изпотрошиха по тая неравна улица.
4. Остар. и диал. Съсипвам се, погубвам се, загивам. – Там ния ся срещнахме с едни мекереджийски кола, заприказвахме ся: „Бе, брате, каза един: язък за нас, изпотрошихме ся; ей го и сега един болнав, та бог знае“. Ил. Блъсков, ИС, 46. – Бе, що чудо села станаха на пепел. Светът се изпотроши. Та това въстание ли беше? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 100.
◊ Изпотрошавам си / изпотроша си краката. Разг. Полагам големи усилия да свърша нещо, като обикн. ходя на много и различни места. Кога пристига, вика отдалече на жена си: „Отвори, Ленче, портите да видиш какъв кожух ти нося!“. Ленчето ще си изпотроши краката да тича, а кога гледа, в колата ни лисица, ни риба, ни дявол. Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Изпотроших си краката да тичам по магазините.