ИЗПОТУ̀РЧВАМ, -аш, несв.; изпоту̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Потурчвам мнозина или всички. Турците изпограбиха и изпотурчиха толкоз наши синове и дъщери. Ил. Блъсков, ЖС, 15. Гореказаният бей е бил един от ония тирани, които са не спират пред никакво престъпление. Множество сиромаси изгубиле живота си под неговата тояга, множество деца биле изпотурчени. П. Хитов, МП, 135. изпотурчвам се, изпотурча се страд.
ИЗПОТУ̀РЧВАМ СЕ несв.; изпоту̀рча се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се потурчваме. Тисящи гърци от разни места, да отбягнат острий меч завладетеля, изпотурчиха се. Г. С. Раковски, НР, 25.