ИЗПОТЪ̀ПКАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от изпотъпча като прил. Който е стъпкан на много места или изцяло; изтъпкан. Той се спря на пътечката близо до яза, обходи с поглед запустялата, повехнала, тревясала и изпотъпкана градина. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251. Този път след часовете момчетата отидоха край реката при горната воденица в една изпотъпкана ливадка, засадена с джанки. Т. Харманджиев, Р, 96. – Бия с тояга за премазан клас в нивата, а скоро изпотъпканите ниви ще обраснат в бурени. А. Дончев, ВР, 73.