ИЗПОТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; изпотъ̀пча, -еш, мин. св. изпотъ̀пках, св., прех. Разг. Стъпквам много неща или всичко, мнозина или всички или нещо, някого в голяма степен, изцяло; изтъпквам. – Житото на места презря и зърното се изрони, другаде пък конете на татарите така изпотъпкаха посевите, че и каквото бе останало, се посипа на земята. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 299. Костадинка унило се запъти към църквата, но спря в двора при група селянки от околните колиби. Клисарят ги хокаше, защото били изпотъпкали тревата. А. Христофоров, А, 49. Без да мисли, той скочи върху нивата, изпотъпка я, начупи сламата, орони зърното. П. Бобев, ГЕ, 75. Като не остана място нито на един клон от съседните дървета, разбунените хусари изпотъпкаха огъня и оградиха съвсем войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 329. Птицата клекна от изненада, а от кокошарника излезе една крава, изпотъпка килима на тревата и отиде при оградата, за да почеше кожата си. Й. Радичков, ЧП, 34. Той тъй се разбърза, че бутна свещта на една жена, блъсна друга и я завъртя. – Ильо! – извика жената. – Кой е тоз? Все ме изпотъпка. Й. Йовков, ПГ, 156. изпотъпквам се, изпотъпча се страд. и взаим. Изпотъпкахме се един друг в голямата навалица.