ИЗПОТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпотя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам отделяне на пот по тялото на някого. Когато програмата завърши, изпяхме Интернационала, а след него залюляхме трънско хоро. Бурният му темп изпоти всички участници. Сл. Трънски, Н, 291. От варницата, където реката си отдъхва най-после от лудия планински спусък и започва проломът, по десния бряг стръмнилото добре изпотява. Ст. Станчев, ПЯС, 18. – Бърже си карала, булка, изпотила си ги [конете]. Колко пъти съм ти думал да не ги преуморяваш. Ст. Марков, ДБ, 88.
2. Прен. Поставям някого в затруднено, притеснено, мъчително за него положение. Началникът беше неделикатен човек и често пъти с грубите си забележки изпотяваше подчинените си. // Обикн. св., в мин. вр. Ставам причина, правя някой да се измъчи много, да изпита голямо затруднение, докато свърши нещо. – Наредено е! Най-после! Изпоти ме май с Пеньо! Ще го назначим главен по агитацията! Н. Каралиева, Н, 37. изпотявам се, изпотя се страд.
ИЗПОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпотя̀ се св., непрех. 1. Покривам се с пот. Докато изкачих стръмнината до кладенчето, аз се изпотих и загрях. Това изпотяване и загряване премахна и последните прояви на обикновената треска. О. Василев, СбХ, 138. – Не се пазеше. Носи, носи чувалите, изпоти се и отиде, та седне на камъка. Й. Йовков, A, 109. Конете се изпотиха, загарите изплезиха езици. Ст. Загорчинов, ДП, 300.
2. Прен. Изпадам в затруднено, притеснено, мъчително положение. – Извинете – изведнъж се изпоти келнерът. – Моля... – забъбра той. – Тя, содата, не прави леке. B. Ченков, СбСт, 339. Двамата мъже впиха очи в нея [жената]. Тя се изпоти. М. Грубешлиева, ПП, 175. // Обикн. св., в мин. вр. Измъчвам се много, изпитвам голямо затруднение, докато свърша нещо. Печка, да ви призная, лесно намерих. Що се отнася до кюнците – тука вече здравата се изпотих. П. Вежинов, СбСт, 55. – Като почнах, житото беше зелено – казва с тиха усмивка художникът. – После го промених, направих го малко зазряло. И най-накрая го изписах жълто, узряло... Мъка. Докато се не изпотиш, нищо не излиза. С. Северняк, ОНК, 215. – Защо не се изпотите, да ви видим. Ние можем да купим цяла печатница, да-а. Пишете, превеждайте – ние ще го печатаме. Ем. Станев, ИК I и II, 151–152.
3. За стъклени, метални и др. предмети – покривам се с втечнени водни пари, с влага. Една сутрин заваля дъжд. Времето изведнъж и неочаквано застудя. Стъклата на прозорците се изпотиха. В. Нешков, Н, 300–301. Три часа стоях в тоя салон. Прозорците се изпотиха от дъха на хората. Ст. Пенчева, ЛФ, 1958, бр. 10, 1. Започна да я тръска като сито с брашно. Рудата се сплеска, изпоти се и накрай – чудно! – превърна се в каша. Н. Антонов, ВОМ, 69.
◊ Изпотих се под езика. 1. Разг. Измъчих се много, изпитах голямо затруднение при извършването на нещо. И чичо Къньо му ял попарата есенес. Ходил и той да си вади една черупка [зъб]. Правил го, гласил го, на три пъти го извадил и го накарал да се изпоти под езика. Чудомир, Съч. І, 59. 2. Ирон. Много ми е студено. Изпотих се под носа. Ирон. Много ми е студено.