ИЗПОТЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от изпотя като прил. Спец. Който причинява изпотяване. Като изпотяващо средство черният бъз се прилага особено широко в народната медицина. А. Бойчинов, ПХ, 49. Те [корените на жълтата иглика] са широко въведени при простудни заболявания и като диуретично, изпотяващо и слузогонно средство. ВН, 1960, бр. 2690, 4.