ИЗПОХА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпохапя като прил. Разг. Който има следи от ухапване на много места. Над главата му [на Тончо] свиреха рояк комари; той махаше често-често с ръце, чешеше изпохапаните си ръце и мислеше откъде да вземе малко тютюн за утре. Г. Караславов, СИ, 201. Кръвта шуртеше от шията му [на елена], боляха го изпохапаните му крака. О. Василев, ДГ, 49.