ИЗПОХА̀РЧВАМ, -аш, несв.; изпохàрча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Похарчвам, изхарчвам много или всичко. Друго сичко беше изпохарчено за къщни потреби и за даване, а най-много за пиене. Т. Влайков, Съч. II, 93. Къща, покъщнина, сичко жената давала, залагала в отсъствието на мъжа си и сичко изпохарчила подир живо, подир умряло. (превод) ВЦ, 1888, кн. 20, 10. изпохарчвам се, изпохарча се страд.
ИЗПОХА̀РЧВАМ СЕ несв.; изпохàрча се св., непрех. Разг. Изхарчвам всичките си пари. Той се бе изпохарчил до пара. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 11.