ИЗПОЦА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпоцапам и от изпоцапам се като прил. Разг. Който е изцапан много, в голяма степен. В една задънена улица Илийко видя Деля, заобиколен от изпоцапани турчета. Ст. Чилингиров, ПЖ, 125. Иван спеше съвсем спокойно, разперил широко двете си изподраскани и изпоцапани ръчички. Г. Караславов, ОХ IV, 74. Той [секретар-бирникът] важно седи до покритата с изпоцапано сукно маса и рови от дясната си страна в куп книжа. М. Кремен, СС, 141. Той почна сега да оправя подвитите краища на банкнотите, да глади с длан една по една тия изпоцапани банкноти. Д. Калфов, Избр. разк., 207.