ИЗПОЦА̀ПВАМ, -аш, несв.; изпоцàпам, -аш, св., прех. Разг. Изцапвам много неща, всичко или нещо на много места, в голяма степен; изпонацапвам. Глаушевци приеха селските си гости с чест и почит, но пак тръгнаха приказки: – Яли и пили селяците като раздрани. – Изпоцапали килимите на Глаушевица с опинците си. Д. Талев, И, 378. Бальо си отпаса малко червения пояс и зачисти кръвта от носа си. Но кръвта продължаваше да шурти и разтрепераните ръце на Баля изпоцапаха вред дето похванаха: и лице, и гърди. Ст. Чилингиров, ХНН, 92. Тръндафил се мъчеше да си закопчи колосаната яка: той я изпоцапа, по нея вече личаха отпечатъци от пръсти. М. Кремен, СС, 44. Най-сетне, след като изпоцапаха цялата кооперация, дойде краят. За работата платих 27 надници. Тонич, ББК, 205. изпоцапвам се, изпоцапам се страд., възвр. и взаим. Изпоцапахме се по боядисаното стълбище в тъмното. ∆ Изпоцапах се с мастило.


Източник: Речник на българския език (онлайн)