ИЗПОЧУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпочукам като прил. Разг. Който е очукан на много места, много, в голяма степен. – Баките некалайдисани, изпочукани – ще се изтровим. П. Вежинов, ВР, 163. Бойците сърбаха от изпочуканите канчета черен като катран силен чай. ВН, 1960, бр. 2860, 2.