ИЗПОЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; изпочу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Счупвам, изчупвам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпотрошавам. Юрталана се наведе, намръщи се, но пи. Нямаше нито канче, нито кратунка, всичко крадяха и изпочупваха проклетите му хора. Г. Караславов, С, 31. Почнахме славна игра!... Не ритахме, защото мястото беше малко и можехме да изпочупим околните прозорци. П. Славински, МСК, 19. Веднъж Караиван забелязал, че дъщеря му се оглежда в калайдисаното саханче. Тогава изпочупил колкото сахани имало в колибата. Н. Хайтов, ШГ, 122. Ромейските сродници се сърдели на Петър за венгрите. Имало нещо и между императорите там. Ако рекат да си изпочупят главите един другиму, би било още по-добре. М. Смилова, ДСВ, 229. – Син имам на три години. Две велосипедчета е изпочупил вече, а третото е в гаража – заварявам му оста. С. Северняк, ОНК, 50. Стаите бяха почистени и наредени, дворът разтребен, дори поправена беше част от оградата, която добитъкът беше изпочупил. Г. Райчев, Избр. съч. I, 102.
2. Прен. Разсипвам, съсипвам, повреждам в голяма степен нещо от действие, работа, която е свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпотрошавам, изпосъсипвам. Изпочупих си зъбите с тоя корав хляб. изпочупвам се, изпочупя се страд. Тогава имамът заповядал да се изпочупят всички грамофони, защото щели да погубят душите на поданиците му. Г. Готев, ПШ, 11.
ИЗПОЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; изпочу̀пя се св., непрех. Разг. 1. Счупвам се в по-голямата си част, на много места или изцяло; изпотрошавам се. Убитото дърво се наклони бавно и падна на поляната с трясък и проклятие. Крехките му съчки се изпочупиха с плач. Елин Пелин, Съч. II, 13. Куфарите започнаха да падат от полиците, а в банята се изпочупиха поставените над умивалника чаши и шишета. Г. Белев, КВА, 331. – Нямам вили, нямам лопати. Нали виждате – стар човек съм, нито мога да ги правя, нито има откъде да ги купя. Старите се изпочупиха. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 217, 2. Гардеробът се изпочупи при пренасянето.
2. Прен. Разсипвам се, съсипвам се, повреждам се в голяма степен от действие, работа, която е свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпотрошавам се. Инструментите се изпочупиха.
◊ Изпочупвам си / изпочупя си езика. Разг. Изприказвам много приказки, полагам големи усилия, за да докажа нещо, за да убедя някого в нещо. Великините връстнакини изпочупиха езиците си да лъжат, че Ивана напълнила устата на Дима с пръст. К. Петканов, МЗК, 144–145. Изпочупвам си / изпочупя си краката. Разг. Полагам големи усилия да свърша бързо някаква работа, като обикн. ходя на много и различни места. Изпочупих си краката, докато уредя заминаването.