ИЗПОЯ̀ДАМ, -аш, несв.; изпоядà, -ѐш, мин. св. изпоя̀дох, прич. мин. св. деят. изпоя̀л, св., прех. Диал. Изпояждам. Зла Кобурга арбанашка / .. / земята ни сиромашка / съвсем изпояда. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 252. изпоядам се, изпояда се страд., възвр. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)