ИЗПОЯ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпоям като прил. Разг. Който е изяден, прояден на много места, в голяма степен или изцяло. Вместо стъпала пред мене се издигаше безкрайна изпоядена стена. Всяка минута при най-невнимателното движение аз можех да полетя надолу. Стр. Кринчев, СбЗР, 359. Колелетата на кервана бяха изпотрошени. Четиримата комити с брадвите чупеха по едно предно и по едно задно колело. Изпоядени наплати падаха в пепелта на разбитото шосе. Г. Караславов, Избр. съч. X, 53.