ИЗПОЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпоя̀м, изпоядѐш, мин. св. изпоя̀дох, прич. мин. св. деят. изпоя̀л, св., прех. Разг. 1. Изяждам много неща, голямо количество от нещо или всичко, мнозина или всички. Една зима тъдява се появи единак вълк. Изпояде овцете, изтърбуши и два вола. А. Каралийчев, СР, 106. Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Елин Пелин, ПР, 143. Ламята ядяла, спяла и все повече растяла. Изпояло сурото страшилище добитъка и овцете. Н. Хайтов, ПП, 80. Запасите от храна се оказаха недостатъчни. Изгладнели не на шега, ние изпоядохме всичко и с удоволствие изпихме по една чудесна студена бира. П. Вежинов, ДМ, 102. Заклах свинята, половин тенеке мас даде, другото отиде на пръжки, месото кога със зеле, кога с ориз изпоядохме – не стигна даже и до пролетта. Й. Радичков, ББ, 35. Един ден жената рекла на мъжа си: – Я чуй, мъжо, продай воловете! Ще си купим конче и кола. Нашите волове що храна изпояждат! Ран Босилек, ВП, 110. ● Обр. – Ако искаш добър живот, не го оставяй да търгува като баща си. Парите изпояждат душата на човека. К. Петканов, ДЧ, 285.
2. Прен. В съчет. с пари. Изразходвам, пропилявам нещо, обикн. пари, в голяма степен или изцяло. Изпояде парите на баща си.
3. Ухапвам много или всичко, мнозина или всички или някого, нещо на много места, изцяло; изпохапвам, изхапвам. Имаше в хергелята десетина млади тригодишни жребчета, трябваше да ги продадат, защото черният жребец щеше да ги изпояде. Й. Йовков, АМГ, 142–143. Скрих се в едно тресавище. Изпоядоха ме комарите. А. Каралийчев, МО, 18. Не можахме да спим. Изпоядоха ни бълхите. А. Каралийчев, С, 62. – Да имах револвер, щех да застрелям и кучката, и тебе. – Де, не ядосвай се... Нали те не изпояде... Тя е такава... хвърля се като рис. Т. Харманджиев, КВ, 47. Той тихичко съсна след Шаро. Този това и чакаше, налетя като звяр върху двамата кметски пратеници. Единият от тях изпсува дрезгаво: – Бре, ще ни изпояде тоя звяр! П. Здравков, НД, 193.
4. Прояждам на много места, в голяма степен. Молците са изпояли вълнените дрехи.
5. Прен. Измъчвам, тормозя, притеснявам някого в голяма степен. Хазаите ме изпоядоха за парите. изпояждам се, изпоям се I. Страд. от изпояждам. – Пролети уж, а козите няма какво да пасат. Изпосталяха, останаха само кожа и кокали... И как няма да останат, като всичко се изпояде. Ст. Даскалов, БП, 43. Аз нямам ни пукната пара. А зима тежка, изпояде се всичко от всеунищожающата ми челяд. Ц. Церковски, Съч. III, 174–175. II. Взаим. от изпояждам в 1, 3 и 5 знач. Там [в Темната дупка] хвърляха бесните псета, а клетите гадини, като разбираха, че трябва живи да се изпоядат, виеха, та подлудяваха и трите села. А. Дончев, ВР, 53.
ИЗПОЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; изпоя̀м се св., непрех. Прен. Разг. Ядосвам се за нещо много, в голяма степен; изпоядосвам се. Изпоядох се, че не можах да си купя плата.
◊ Изпояждам / изпоям хляба на някого. 1. Ставам причина мнозина или всички да загубят работата си, да бъдат уволнени, изпъдени от работа. 2. Ставам причина мнозина или всички да останат без средства за прехрана, като неволно или съзнателно не им давам възможност да работят, да упражняват занаята си, професията си. Обущарите сетне се навъдиха, та ни изпоядоха хляба, но преди да ни натиснат те, ние, кундурджиите, командвахме чаршията. Н. Хайтов, ДР, 29.