ИЗПРА̀ВИТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Електр. Устройство, което служи за непосредствено преобразуване на променливия ток в постоянен; токоизправител. Живачен изправител. Лампов изправител. Селенов изправител.
2. Техн. Устройство, което служи за изправяне на посоката на движение. За създаване на струя с развита компактна част се използуват различни изправители, които спомагат за отстраняване на винтовия характер на движение на излизащата от наставката (пръскалото) струя. Ст. Д. Станчев, X, 367. Към зъбните предавки с променлива посока на въртене могат да бъдат причислени и предавките, които превръщат движения от различни посоки в движение с една посока. Те се наричат механични изправители на посоката на движението. П. Минков и др., ЕФМ, 296.
ИЗПРА̀ВИТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. 1. Човек, който поправя, изправя, коригира нещо. От римляните – завоевателите и първите изправители на леточислението, както разделението годината на 12 месеца, така и названието на месеците преминали са и в други народи. З. Петров и др., ЧБ (превод), 190.
2. Коректор (Ст. Младенов, БТР).