ИЗПРА̀ВИТЕЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Електр. Който служи за непосредствено преобразуване на променливия ток в постоянен; токоизправителен. За да се използува изцяло променливият ток, при изправянето му се употребяват две изправителни лампи. Физ. XI кл, 34.
ИЗПРАВЍТЕЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има за цел изправянето, превъзпитанието на провинено лице. Аз изпитах цялата прелест на изправителните мерки, които моят баща прилагаше с голямо старание: прав до стената, поставяне на колене. Д. Казасов, ВП, 35. И един ден героят от Маданската кражба, както и служителят от „Бакалски стоки“ получават това, което заслужават. Над главите им вместо спокойно слънце – суров изправителен режим. ЛФ, 1958, бр. 47, 1. От углавните дела, на тяхно [на старейските съвети] ведомство не подлежат дела за такива престъпления и простъпки, за които в закона ся полагат изправителни или углавни наказания. ВП, 7.
2. В който се превъзпитават провинени лица; поправителен. – Значи сме в Сахарската изправителна рота, помислих и си рекох: „Тук вече ще се мре“. Б. Райнов, ЧЪ, 159. – При мене все такива идат! Беглеци, недоволници! Ами че тук не е изправителен дом, бе! – Той удари с юмрук по масата. – Не е сиропиталище за безделници. А. Гуляшки, СВ, 205.
3. Спорт. Който е предназначен за изправяне на телесни деформации, обикн. гръбначни изкривявания. Изправителните упражнения имат за цел да коригират налични дефекти в телодържането, които се изразяват главно в изкривявания на гръбначния стълб в различните негови части. Ив. Мангъров и др., ПГ, 31. Изправителна гимнастика.
– От рус. исправительный.