ИЗПРА̀ВКА ж. Остар. Поправка. Императорът се обърна към логотета: – За какви отстъпки подхвърля той? – Ясно е, че ще иска изправка на границите, за да убеди приближените си, че вече не им мислим зло. Й. Вълчев, СКН, 432. Изправка. В предидущия брой на „Знание“, в статията за „Богомилите“, са са вмъкнале следующите погрешки. Знан., 1875, бр. 11, 176.


Източник: Речник на българския език (онлайн)