ИЗПРА̀ВНО нареч. 1. Нормално, така както трябва. Жив е твоят приятел, Иване. Сърцето му работи изправно, храносмилането също. Ем. Манов, ПС, 25.
2. Остар. Книж. Точно, акуратно. Само от Габрово средствата са недостаточни, а отвън спомаганията не следуват изправно и то ги [настоятелите] много затруднява. П. Р. Славейков, ГУ, 62. Като се явих изправно по приказанието на краля, аз бях воведен в двореца му. Знан., 1875, бр. 13, 198. Како всекий селянин около Кайра точно да изплати даждие, тако и най-сиромах тъкач открай града изправно да предаде работа. БДн, 1857, бр. 2, 8.