ИЗПРА̀ВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Обикн. с предл. в. Състояние на нещо, отговарящо на необходимите изисквания, за да изпълнява предназначението, работата си. Офицерите привеждаха в изправност младата българска войска. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 180. – От вас аз искам само списъците! – заяви троснато и самоуверено офицерът. – Списъците са в изправност – обади се Петинов. Г. Караславов, ОХ II, 504. В най-големия летен пек и в най-лютите зимни хали бащата на Елка тръгва да види в изправност ли е железопътната линия. Л. Галина, Л, 24. Паспортът ми е в изправност, намеренията ми са чисти. Кр. Белев, З, 49. Петко владеел турски език отлично, разгледал оръдията, припасите, войниците и всичко в крепостта, правил бележки, дето имало защо, и най-после похвалил коменданта за голямата изправност и добър ред. РН, 1905, кн. 4, 181–182. // За механизъм, машина и под. – състояние, при което се действа, работи нормално. – Тракторите трябва да стигнат там навреме и в пълна изправност. А. Гуляшки, МТС, 165. – Телеграфът е в пълна изправност! Н. Каралиева, РП, 74. Колата бръмчеше и аз чувах ясно всички шумове на мотора. Той работеше в пълна изправност. К. Калчев, ДНГ, 67.
2. Акуратност, старателност, изпълнителност. Десетте лева щеше да внесе за встъпителен и членски внос. Тази сума не може да се пипа, защото секретарят трябва да даде пример на изправност пред касата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 277–278.
– От рус. исправность.