ИЗПРА̀ВЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изправям1 и от изправям се. Ниско се навеждаше и целуваше ръка. При всяко навеждане и изправяне нанизите около шията ѝ подрънкваха. Б. Несторов, АР, 17. Той [англичанинът] очакваше тъкмо този момент, за да опита последния си шанс – изправяне на противника пред неизвестност. Д. Димов, Т, 571.
ИЗПРА̀ВЯНЕ2, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от изправям2 и от изправям се. А няма да бъде далеч времето, когато човекът ще се намесва активно в изправянето и на грешките на природата, да лекува наследствените болести. Хр. Одисеев, ТН, 158.