ИЗПРА̀ЖВАМ, -аш, несв.; изпрàжа, -иш мин. св. -их, св., прех. Диал. Изпържвам. Нему би му се искало сам да изпражи всички яйца, пироги, котлети, да изпече всичките хлябове. Злат., 1933, кн. 5, 238. изпражвам се, изпража се страд. След това се скълцва спанак с малко лук, изпражва се в топено масло. СН, 1915, бр. 32–33, 4.