ИЗПРА̀ЗНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изпрàзнувам и от изпрàзнувам се; изпразване, изпразнюване.
ИЗПРАЗНУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпразну̀вам и от изпразну̀вам се.
