ИЗПРА̀КСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпраксам се като прил. Разг. Обикн. неодобр. Който се отличава с голямо умение, опит в нещо. Още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама ще речеш защо? Защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора: все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Дарява [Янко Палангята] при едно условие: лично да избира зетя. Аргир се съгласява: къде ще намери такава „изпраксана“ жена, такава прикя, такъв височайши покровител като хаджи Янко Палангя? Н. Хайтов, А, 37–38. Там знаеше се веч каква е рат повел / Хафъз паша – познат изпраксан кръвопия. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 192.