ИЗПРА̀СКВАМ1, -аш, несв.; изпрàскам, -аш, св., непрех. Изпращявам. Хващам една дъска от стряхата и я откъртям – пущината изпраска и измяка, като една котка. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 78. Най-горната част на тополата заскърца, изпраска мощно и се навали. Т. Харманджиев, КЕД, 64–65. Дигна яката на палтото си и смело затропа надолу по стълбата. Изведнаж една дъска изпраска и като че канара се строполи. Ст. Даскалов, ПЯ, 114.
ИЗПРА̀СКВАМ2, -аш, несв.; изпрàскам, -аш, св., прех. Разг. 1. Правя, направям или върша, извършвам, изпълнявам нещо, обикн. със замах и умение. – Открил съм тема за очерк – прелест. Дай една командировка да изуча основно въпроса и такъв очерк ще ти изпраскам, че ще ти падне шапката. П. Незнакомов, ВН, 1962, бр. 3258, 4. Оркестърът изведнъж засвирва рокендрол. Девойка (възторжено): – Боби, я им кажи да изпраскат една ръченица! Оркестърът засвирва ръченица. П. Незнакомов, СМ, 60–62. // Измислям и казвам нещо неочаквано, което прави впечатление. Изпрасках една лъжа и кавгата се размина.
2. Отправям, хвърлям, нанасям (куршум, удар и др.), обикн. със замах и ефект. – Можеше в тъмното да изпраскаш някой пълнител върху нашия патрул – пък тогава иди се разправяй. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Ще ти изпраскам един шамар.
3. Прех. Разг. Изяждам, опрасквам. Изпрасках две чинии фасул. // Изхарчвам. Всички пари изпрасках за два дена. изпрасквам се, изпраскам се страд.
ИЗПРА̀СКВАМ СЕ несв.; изпрàскам се св., непрех. Разг. Обличам се по начин, който произвежда ефект; наконтвам се. – Изпраскал си се с шлифер, маниер вадиш на дипломат, сигурно пансион за благородни девици си завършил, а? Н. Антонов, ВОМ, 86.