ИЗПРА̀ТЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Пратеник, делегат. „Да каже кой не ще! Да видим кой ще смей!“ – избухна Стойко Ръж, изпратеник петрички. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 79. По причина за памучната фабрика Богоров бил се явявал в Цариград пред няколко паши и няколко пъти пред самия султанов зет, та никак не му се видело мъчно да се представи и в Петербург пред Отоманския изпратеник, и завчас отишъл в показаната му къща и си явил името. М. Арнаудов, ЖТИ І [еа].