ИЗПРАТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Експедитор. Товарителницата са гледа като обезателство между изпратителя и кираджията или между изпратителя, комисионерина и кираджията. ДЗОИ I (превод), 136. Не са приема да са искат надире, ако стоките преди тяхното пристигване са са продали без лукавство, по основание на оценения (фатури) и товарителници, подписани от изпратителя. ДЗОИ I (превод), 188.