ИЗПРА̀ЩАМ, -аш, несв.; изпрàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам или заставям някого да отиде някъде, обикн. с известна цел; пращам. Добросъвестен и послушен, той отиваше вред, където го изпращаха. Й. Йовков, Разк. II, 75. Баба крещеше по нас, гонеше ни или пък ни изпращаше за сол и пипер до бакалницата на Атанас Мерсито. А. Михайлов, ДШ, 5. Войната можеше да пламне всеки миг; румънското правителство трескаво мобилизираше полк след полк и ги изпращаше към дунавската граница. Ст. Дичев, ЗС I, 411. ● За животно. Един път той [Белчо] се изгуби и баща ми цяла нощ го търси по гората. Тогава баща ми реши да изпраща Белчо не вече с говедата, а с телците. Елин Пелин, Съч. II, 29.
2. Придружавам, съпровождам някого до някъде при тръгване или присъствам при заминаването му като израз на учтивост или на добри чувства към него. Противоп. посрещам. Шибил пуща търговците да си вървят, изпраща ги донейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. А на станцията навалило се свят, майки плачат и се цалуват със солдатите, моми турят венци въз шапките им, а други забучват борикови китки в пушките им; само него никой не изпраща и не жали. Ив. Вазов, Съч. VI, 120. – Кой какво прави, аз все посрещам, все изпращам. Чудомир, Избр. пр, 186. В широката и богата къща на Златана тя ще изпраща и посреща гостите на Младена. К. Петканов, БД, 17. ● Обр. Гласът му затрепера, още миг / и ще се разридай от радост. Вик / от хиляди гърла нататък го изпраща. К. Христов, ЧБ, 271. // Разш. С предл. с и в съчет. със същ. очи, поглед. Гледам след някого, проследявам го с поглед, когато той си тръгва или заминава. Цветан напълня кратунката си [с вода], прощава се с веселите дружки и тръгва за Осеново бърдо. Зюмбюла го изпраща с очи. Ив. Карановски, Разк. I, 35. Свещара навежда глава и потегля нагоре по калдъръма. Тодораки го изпраща с поглед. Д. Немиров, Б, 9. Младежът изпраща момата с възхитен поглед. Ив. Вазов, Съч. XII, 176. // Съпровождам нещо, стоя, гледам нещо, докато то тръгне, замине. Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак. Той носеше вода, той посрещаше и изпращаше добитъка. Елин Пелин, Съч. III, 72. И фенерите блестят / в малката и тиха гара. / Всяка вечер тамо аз / се разхождам сам из мрака / и по навик в тоя час / срещам и изпращам влака. Н. Ракитин, Ст II, 101. ● Обр. Привечер заходящото слънце изпращаше новата каручка на Стоян към неговото село. Елин Пелин, Съч. I, 188.
3. Прен. Разделям се с нещо (някакъв период от време), дочаквам края на нещо. А дните вървяха. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха студените есенни утрини и вечери. Николина ги посрещаше и изпращаше почти без вълнение. Г. Райчев, ЗК, 79. Ние изпращаме тая нощ с едно облекчение. Нищо лошо не се случи. Й. Йовков, Разк. II, 206.
4. Придружавам нечии тленни останки при погребение, присъствам на нечие погребение. Минава едно погребение, никой не изпраща покойника. Л. Стоянов, X, 158. Жените пребраждаха черни забрадки, правеха китки, вземаха свещи и отиваха да окичат мъртвия. А когато последния понисаха към гробищата, цялото село го изпращаше. Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. – Сто годин веч привърших, / .. / Един по друг изпратих / аз всичките домашни. Ив. Вазов, Съч. II, 56.
5. Давам, отправям нещо с поръчка да го занесат, доставят някъде, на някого; пращам. – Аз на неговите години съм въртял търговия с презморски страни, изпращал съм не един път по десет вагона жито зад граница. А. Гуляшки, ЗР, 312. Последната година баща му едва успяваше да му изпраща от село по стотина-двеста лева на месец. М. Грубешлиева, ПП, 200. Той повръща назад всичките списания и вестници, които редакциите му правят чест да му изпращат. Ив. Вазов, Съч. IX, 3. ● Обр. Но какво душа ми пак жаднее / и какво ме тука пак зове? / Не изпраща ли ми мен съдбата / ново изкушение, уви? К. Христов, ВС, 75.
6. В съчет. със същ. вест, известие, хабер и под. Отправям съобщение, сведение, за да осведомя някого за нещо; съобщавам, известявам. Много години ни вест изпращаше, нито се връщаше. ∆ Изпратихме известие да се явят в общината.
7. Насочвам нещо съзнателно в някаква посока, към някого или към нещо. Изпрати топката в публиката.
8. Прен. Отправям, разпространявам в някаква посока нещо (аромат, дим, лъч, звук и под.); пращам. Вуйчото извади цигара, запали я и бързо почна да изпраща струи дим право нагоре към тавана. Д. Калфов, Избр. разк., 224. Слънцето изпращаше топли лъчи навред. ∆ Цъфналите акации ни изпращаха омайваща миризма.
9. Прен. Отправям някакви пожелания, за да изразя отношението си, чувствата си към някого или нещо; пращам. По всеки познат човек те изпращали на богатия чорбаджия своето „много здраве“. Й. Йовков, Ж 1945, 149. Изправен самотно на някой връх под високите и тънки като паяжина есенни облаци, сочех юмруци и изпращах проклятия към скупченото синкавобяло село. Ил. Волен, МДС, 22. Изпращам много поздрави на всички приятели! // Отправям, насочвам към някого или нещо жест, поглед и др., за да изразя отношението, чувствата си към тях. Почна да танцува [момичето]. Партньорите подаваха глави над паравана, кривяха лица и викаха, а тя им изпращаше целувки. Г. Белев, КВА, 144. Личицето ѝ изпращаше на всички мила, приятна усмивка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. Иванов изпращаше много плахи погледи на чаровната и страшна долина. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. изпращам се, изпратя се I. Страд. от изпращам. Болният посещава кабинета, изследва се и се изпраща вкъщи. Н. Манчева, ЛФ, 79. Милан прави опит да стане – той също иска да види почестите, с които се изпращат героите. Л. Стоянов, X, 96. В редакциите на две-три от нашите литературни списания се изпращат сума материали, едни от които, по един или друг път, авторите си получават назад, а други биват захвърлени в редакционния кош. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 262. II. Взаим. от изпращам във 2 знач. Няколко пъти те стигаха до войника и се връщаха назад, като все се изпращаха един друг. Галчев гледаше Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 152. Колко пъти бродеше по тези улици? Колко пъти се изпращаше с приятеля си? Сл. Боянов, СК, 37.
◊ Изпращам / изпратя в гроба някого. Разг. Ставам причина за смъртта на някого; уморявам. Посрами родители, зачерни майка си, а баща си без време в гроба изпрати. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Изпращам / изпратя във фризера. Разг. Прекратявам, преустановявам определена дейност или функционирането на нещо за определен период. Заради промените проектът бе изпратен във фризера. Изпращам / изпратя за зелен хайвер някого. Разг. Излъгвам, заблуждавам, измамвам някого за нещо. Огледа стаята, но като не видя дъщеря си, каза: – Трябваше да се досетя, че ме е изпратила за зелен хайвер. Е. Вълева, БО (превод) [еа]. Изпращам / изпратя на онзи (оня) свят някого. Разг. 1. Убивам някого. – Какви грехове? – запита сопнато Момчил. Събо се почеса зад ухото и стеснително погледна към болярина. – На, ей такива като негова милост, много ли сме им пакостили, па и на оня свят сме ги изпращали! Ст. Загорчинов, ДП, 102. 2. С поведението си, с действията си спрямо някого ставам причина за смъртта му; уморявам. Изпращам / изпратя на смърт някого. Възлагам на някого такава работа, при която има голяма вероятност той да загине. Защо изпращаш на смърт най-добрите от твоето паство и даваш на агарянците повод за нови кланета и грабежи? Ем. Станев, А, 222. Изпращам / изпратя по дяволите. Разг. 1. Някого или нещо. Отхвърлям, напълно пренебрегвам някого или нещо, преставам да се интересувам, отказвам се от някого или нещо. – Е, скъса ли с Минтата? Изпрати ли го по дяволите? Дамян замълча и не отговори нищо на баща си. К. Петканов, ДЧ, 426. Уплахата на Сали Мехмеда минала, той влезнал в разговор със своите похитители, като им предложил да даде огромен откуп. Имало хора в четата, които се доста съблазнили от Сали-Мехмедовите лири, но Пею Шишманов изпратил лирите по дяволите и наредил на дядо Петър да изпълни комитската присъда над двамата задържани. Н. Хайтов, МЯ, 398. 2. Нещо. Отхвърлям, категорично не приемам нещо. – Защо ваша милост не изпрати по дяволите подобни клетви – запита Санчо. Т. Нейков, ЗДК (превод) [еа]. 3. Някого. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. Ако преди това някой ме бе попитал дали вярвам в любовта от пръв поглед, щях да го изпратя по дяволите. Т. Виронова, СО (превод) [еа].
– Друга (диал.) форма: изпрàтам.