ИЗПРАЩА̀Ч м. Лице, което изпраща (във 2, 4 и 5 знач.) някого или нещо. На софийската гара се трупаха купове пътници, посрещачи и изпращачи. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 146. Заловени за ръкава на шинела, мъчейки се да стъпват в крак с войниците, с тях вървяха изпращачите – майки, жени, по-големи деца. К. Константинов, ППГ, 233. Полицията не можеше да открие името на изпращача. Адресът на подателя беше лъжлив. Д. Кисьов, Щ, 201. Един нисък, валчест поп се зададе най-напред. Облечени в златни одежди и рошави цървули, сополиви селянчета следваха зад него със светилници и хоругви, а подир тях – смъртникът и изпращачите. Чудомир, Избр. пр, 124–125.