ИЗПРАЩА̀ЧКА ж. Жена, която изпраща (във 2, 4 и 5 знач.) някого или нещо. От тротоарите хвърляха цветя. Войниците, като подрънкваха с металическото си снаряжение, ги ловяха във въздуха, смееха се, подмигваха на по-младите изпращачки. Ем. Манов, ДСР, 6. Той поостана надире, за да остави да минат и другите изпращачки покрай него. Ив. Вазов, Съч. ХXIII, 101. Когато Петър пощаджията донесе от селсъвета едно колетче, и двамата останаха един миг изненадани, смутени и объркани. Четяха адреса и дълго повтаряха името на изпращачката. Ст. Даскалов, СЛ, 405.