ИЗПРАЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпращя̀л, -а, -о, мн. изпращѐли, св., непрех. 1. Издавам изведнъж кратък рязък звук, обикн. при горене, чупене, късане и др.; изпрасквам1. Пламъкът пролази като ленива змия по земята наляво-надясно, докато докосна основата на купата. Изпращяха сухите съчки, дворът се освети. П. Михайлов, ПЗ, 144. От време на време по бронзовите свещници внезапно и неприятно изпращяваха запалени клюмнали свещи. Г. Караславов, Избр. съч. X, 120. Скоро грамадното дърво се залюля страшно и се наведе. Разтрепераха се смъртно клоните му и дънерът изпращя. Елин Пелин, Съч. II, 12–13. Той се наведе, за да разбърка главните, и шевовете на спортната куртка изпращяха. А. Гуляшки, МТС, 84. Слушалката изпращя. После отново се чу тревожният глас. Н. Нинов, ЕШО, 63.
2. За оръжие – изгърмявам със силен и рязък звук; изпуквам1. Тозчас изпращяха няколко пушки там – условен сигнал, че е забележен силен неприятел. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 154. От уличката пред него се понесе отчаян женски писък, който прозвуча зловещо, а след това изпращяха два револверни изстрела. Ем. Станев, ИК I и II, 331. Г-н Късогледов все още биеше барабана. Най-после той спря да бие, огледа събраните десетина души и тъкмо зина да говори, изведнаж откъм митириза изпращяха цял залп пушки. А. Страшимиров, А, 314.
3. Прен. Остар. Изгубвам се, пропадам. Лирата изпращя вече, не ся надявай, че щеш я земеш. Н. Геров, РБЯ II, 285. Парите изпращяха, ще ги вземеш от него на куково лято. Ст. Младенов, БТР I, 929.