ИЗПРАЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпращявам. Настана нощ, малкият стан край колибата скоро утихна. Ще се чуе само изпращяването на някое клонче под дебнещите стъпки на часовоя. Д. Талев, И, 468. Почувствувах досада. И в същото време един от футболистите се прозина, обтегна се до изпращяване на костите и пусна една сочна, българска ругатня. Др. Асенов, СВ, 68.