ИЗПРЕБЍВАМ, -аш, несв.; изпребѝя, -ѝеш, мин. св. изпребѝх, прич. мин. страд. изпребѝт, св., прех. Разг. 1. Бия много, пребивам много (хора или животни), всички или бия някого до пребиване; изпопребивам, изпоизбивам, изпотрепвам, изпретрепвам. Все пак околийският началник попита – а няма ли съмнение за някое друго лице? Старши стражарят се усмихна – та бившите общинари са изпребили половината село, в кого да се усъмниш! Г. Караславов, ОХ II, 625. – Двайсет дена ме държахте затворен, изпребихте ме от бой и сега пак. Д. Ангелов, ЖС, 147. Баща му беше сиромах човек, а тъй го изпребиха, че и сега не може да се порадва на живота. В. Ченков, ЗХ, 155. Тако някоя нощ едного нашего человека изпребияли са, а едного другиго затворили и до сутре са го държали затворен. БДн, 1857, бр. 1, 3.
2. Убивам, пребивам много хора или животни или всички; изпотрепвам, изпоизбивам, изпретрепвам.
3. Прен. Съсипвам, разсипвам, повреждам в голяма степен нещо от действие, работа, свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпопребивам, изпотрепвам, изпосъсипвам, изпретрепвам, изтрепвам, изпочупвам, изпотрошавам. Краката си изпребихме по камънаците. изпребивам се, изпребия се I. Страд. от изпребивам. II. Възвр. от изпребивам в 1 и 3 знач. – А пък една нощ бурята ме застигна из едни сипеи – изпребих се по камъните, докато се добрах до една дупка между два камъка. О. Василев, Х [еа]. „Ако излезна през прозореца, аз ще бъда веднага в двора; но може би като слизам, да падна надоле с глава и да ся изпребия.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 338. III. Взаим. от изпребивам в 1 знач. – Усмири ги, Ивайло – той махна с ръка към зимника, отдето идваше врявата – хората побесняха, ще се изпребият за глътка вино! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 260.
ИЗПРЕБЍВАМ СЕ несв.; изпребѝя се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Загиваме, пребиваме се много хора или животни или всички; изпопребивам се, изпоизбивам се, изпотрепвам се, изпретрепвам се. Автобусът се преобърнал и хората се изпребили.
2. Обикн. с предл. от и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Означава много висока степен на извършване на действието, изразено със съществителното или с втория глагол; изпопребивам се, пребивам се, изпотрепвам се, изтрепвам се, съсипвам се, изпосъсипвам се, изпретрепвам се. – А лягай си, че си се изпребил днес да тичаш след тях [биволите], пък до утре ще видим. Ил. Волен, НС, 63. Строителите обикаляха около постройките, радваха им се. Вярно е, през тия три дни те се изпребиха от работа, измръзнаха. А. Гуляшки, МТС, 306. Тъй измина цяла седмица – главно в изтягане. Разбира се, тоя режим се отнасяше само до мене – другите се изпребиваха от учения. П. Вежинов, ЗНН, 164. Секретарката затръшна слушалката. – Извикаха го [шефа] във Външното министерство – каза тя. – А тука се изпребиха да го търсят. П. Незнакомов, ТС, 29.
◊ Изпребивам си / изпребия си краката. Разг. Полагам големи усилия да свърша някаква работа, като обикн. ходя на много и различни места. – Бинго се затирил някъде по бесовица! Бе аз ходих! Бе слугинчето пращах! Краката си изпребих – няма ни куче, ни кучка! О. Василев, Л, 85. Тие си изпребиха краката кой по-напред да поздрави новия главен управител. З. Стоянов, П [еа].