ИЗПРЕВА̀РА, мн. няма, ж. Обикн. в съчет.: В изпревара. В надпреварване, като се надпреварваме; в надпревара. Между сухорляка се разшътаха съживени буболечки, стада цял ден пасяха по баира срещу селото и звънците им пееха в изпревара на различни гласове. Ил. Волен, ДД, 5. Исмар, с навъсени вежди, извика: – Деспоте, ние искаме мир! Ала неговите другари завикаха в изпревара: – Не щеме, не щеме! Ст. Загорчинов, ЛСС, 147–148. По средата, в няколко редици, изпълнили шосето, гърмят в изпревара отрупани с багаж артилерийски и обозни кола, щабни файтони. М. Кремен, Б, 95.