ИЗПРЕВА̀РВАМ, -аш, несв.; изпревàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. При движение излизам по-напред от някого или от нещо; надминавам, задминавам, преварвам. Войводата вървеше напред. Макар че накуцваше, той често изпреварваше другарите си и се спираше да ги чака. Ст. Дичев, ЗС II, 41. Черните ѝ очи горяха и каквато си беше тънка и стройна, пристъпваше някак буйно и леко и все изпреварваше Аго с по няколко крачки. Й. Йовков, АМГ, 17. „Робини, вий ратакини, / скоро на прявал излезте, / гидия да изпреварите, / кончето да му уловите, / туканак да го доведете.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 237.
2. Минавам или влизам някъде не по реда си, а преди наредените пред мене; пререждам. Той [д-р Иван Василев] имаше за кабинета си обща чакалня заедно с един зъболекар и винаги, когато отивах да го търся, канеше ме да вляза, като изпреварвах останалите му посетители. М. Гръбчева, ВИН, 203. Той винаги гледаше да изпревари другите на опашката на касата.
3. Заговарям, казвам нещо по-бързо, по-рано от някой друг; предварям, преварвам. После се изпълни с турци дворът на джамията. Те приказваха бързо, възбудено, ала никой не изпреварваше другия. Д. Талев, ПК, 619. Задъхан, Васил понечи да отговори, но Хаджията го изпревари. – Аз стрелях! – рече той. Ст. Дичев, ЗС I, 449. Лазаров се накани да направи забележка, но старата Рилска разбра намеренията му и го изпревари, като заговори съвсем кротко. К. Петканов, В, 35. // Разказвам нещо, като не спазвам реда на извършване на събитията, а преминавам направо към тези, които са станали по-късно. Ще изпреваря реда на моите спомени, за да доразкажа тук историята на тоя тъй съкрушителен за тато борч. Т. Влайков, Пр I, 123. Но нека да не изпреварваме събитията и да разказваме историята по реда на случките. Н. Хайтов, ПГ, 47.
4. Прех. и непрех. Извършвам, направям нещо по-бързо, отколкото някой друг или преди да го е направил друг; предварям, преварвам. Денко извади нож и замахна върху Черния. Но Гроздьо го изпревари и заби войнишкия си нож в гърба му. К. Петканов, ОБ, 91. Максим подаде шмайзера, за да го простреля, но немецът от ъгъла на камината изпревари – изстреля пак откос към нас. П. Славински, ПЩ, 363. – Важното е ние първи да сме там, първи да продадем. Та тук има десетки хиляди тона жито. Който изпревари – той ще удари кьоравото. П. Спасов, ХлХ, 201. Когато царят понечил да земе чашата, за да изпие билките, добросъвестният му съветник го изпреварва, грабва чашата и изпива билките. МС, 1883, кн. 4, 29. Навред по България, където и да бродим по дивните ѝ места, все Вазов ни е изпреварвал. И на връх Мусала е идвал, и не по пътека, а без път, по кози стъпки. Ст. Станчев, ПЯС, 50. Аз най-много се радвам, че именно ти прибърза да държиш тази реч, не можа никой да те изпревари. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. // Непрех. Диал. Извършвам, правя нещо по-рано от очакваното, от обикновеното; избързвам. – Чу ли, че Драгия дойде? – Чух. – Майка му утре се е надявала, а той изпреварил. А. Каменова, ХГ, 251–252.
5. Прен. Ставам, извършвам се или се появявам по-рано, по-бързо от нещо; предварям, преварвам. Сега тя [Стойна] изскочи от скривалището си още в момента, когато Алията извади пищова си и го насочи към Лазара, но изстрелът я изпревари. Д. Талев, ЖС, 436. Когато казах последната си реплика: „Аз го обичам, обичам и само него ще обичам!“, буря от ръкопляскания изпревари спускането на завесата. Ст. Грудев, АБ, 34. Преди да стигна в София, много от новините в Трънско ме бяха изпреварили. Сл. Трънски, Н, 168.
6. Изпълнявам някаква работа, справям се с нещо, като се проявявам по-добре в сравнение с друг; надпреварвам, надминавам. – Жена ти има 191 [трудодни] – и го погледна изпитателно и дори малко учудено. – Защо жена ти те е изпреварила? Г. Караславов, Избр. съч. X, 90.
7. Прен. Развивам се, усъвършенствам се, израствам или се издигам по-бързо в сравнение с някого или с нещо. Тя [жена ми] непрекъснато четеше, растеше, изпреварваше ме – тачена и обичана от другарите си! Но аз не виждах, не исках да видя прекрасния човек до себе си! О. Василев, Л, 82. И затова [полицейският началник] мразеше и тия, които успяваха в живота, защото го изпреварваха. Ем. Коралов, ДП, 73. С прогресивните си възпитателни възгледи Б. Петков изпреварва далеч своето време. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. – Ние сме така изостанали! Животът ни е изпреварил с цял век! Трябва да го догоним – да четем, да учим, да се учим, докато косите ни побелеят. Ст. Волев, МС, 211. изпреварвам се, изпреваря се I. Страд. от изпреварвам. Навсякъде се чувствува енергията и ентусиазмът на колектива. Една-единствена мисъл е завладяла всички – да се изпревари времето. ВН, 1960, бр. 2661, 2, II. Взаим. от изпреварвам в 1, 2, 3, 6 и 7 знач. Първомайсторите се дебнеха помежду си, изпреварваха се, пакостяха си, а всеки от тях натискаше калфите и чираците си. Д. Талев, ЖС, 215–216. Критиците се изпреварваха да пишат най-ласкави отзиви за него [Маскани]. Р, 1925, бр. 193, 4.
◊ Изпреварвам / изпреваря събитията. Книж. Избързвам в извършването, правенето на нещо. Как да отстъпи [Бенковски] – с последните си писма Стамболов направо хокаше ръководителите на Четвърти окръг, че неблагоразумно препират, и ги съветваше да не изпреварват събитията. Н. Никифоров, ПВ, 81. Изпреварвам си / изпреваря си късмета. Разг. Употребява се, когато някой прибързано прави нещо, иска да получи, да използва нещо, преди да са готови всички условия за това.