ИЗПРЕВЪ̀РТАМ, -аш, несв.; изпревъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпревърнат, св., прех. Остар. и диал. Превъртам. изпревъртам се, изпревърна се страд.

ИЗПРЕВЪ̀РТАМ СЕ несв.; изпревъ̀рна се св., непрех. Остар. и диал. Превъртам се. Но народът, без да внимава ни най-малко на неговите веления, гледаше балона, който, като да ся усещаше, че е вън от докачение, не бързаше вече да бяга, въртеше ся, изпревърташе ся и ся виждаше като да ся смее на подигравка. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 6. Слънцето ся вижда като да ся обръща и обикаля всякой ден около Земята; но същински Земята ся изпревърта и обикаля около себе си. Пч, 1871, кн. 5, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)