ИЗПРЕГА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изпрегàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Прегазвам мнозина или всички; изпопрегазвам. – Страхил! Страхил! – завика кучкарят и смушка коня, без да гледа, че ще изпрегази скъпите спахийски кучета. О. Василев, Х [еа]. Колата не могла да спре и изпрегазила хората, които пресичали улицата. изпрегазвам се, изпрегазя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)