ИЗПРЕГА̀РЯМ1, -яш, несв.; изпрегоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпрегоря̀л, -а, -о, мн. изпрегорѐли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Разг. Прегаряме, изгаряме, повреждаме се много или всички от силен огън или от нагорещяване; изпрегорявам1. През август всички цветя изпрегоряха, та пчелите хвърчаха само така, на разходка. О. Василев, СбСт, 28. Слънцето печеше така силно, че нивите изпрегаряха.
2. Диал. За доен добитък – в голямата си част или всички преставаме да даваме мляко; изпрегорявам1.
ИЗПРЕГА̀РЯМ2, -яш, несв.; изпрегоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Прегарям, изгарям, повреждам със силен огън или с горещина много неща или всичко или нещо в голяма степен; изпрегорявам2. Отвлякох вниманието си и изпрегорих сладките. ∆ Огънят е силен и изпрегорих яденето.
2. Обикн. св. Прен. Направям някого много нещастен, съсипвам някого; изгарям2. Повлякъл се подир старите сватба да прави и непозната булка да води. А като я видял – примрял: нямала си момата брада, та гушата ѝ почвала направо от долната джука, като на прасе. – Тате, не искам тая свиня! Тате, изпрегорихте ме – мятал се Велко. О. Василев, ЖБ, 424–425. изпрегарям се, изпрегоря се страд.