ИЗПРЕГА̀РЯНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпрегарям1; изпрегоряване1.

ИЗПРЕГА̀РЯНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпрегарям2 и от изпрегарям се; изпрегоряване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)