ИЗПРЀГВАМ, -аш, несв. (диал.), изпрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпрѐгнат, св., прех. Изпрягам. Всяка вечер, когато се прибирал от работа, след като изпрегвал и нахранвал воловете, той слизал в реката, чакал Малена да дойде за вода. Г. Попов и др., ШВ, 64. изпрегвам се, изпрегна се страд.
ИЗПРЀГВАМ СЕ несв. (диал.); изпрѐгна се св., непрех. Изпрягам се.