ИЗПРЕГОРЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпрегорявам1; изпрегаряне1.
ИЗПРЕГОРЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпрегорявам2 и от изпрегорявам се; изпрегаряне2.
