ИЗПРЕКА̀ПВАМ, -аш, несв.; изпрекàпя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички капваме, прекапваме от умора, изтощение до краен предел. Работата беше много тежка и изпрекапахме от умора. ● При клетви. – Господ ще ги убие тях всичките! Ръчиците им ще изпрекапят, за да знаят те кога с мене са се заяждали. О. Василев, ЖБ, 67–68.