ИЗПРЕМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Пременявам мнозина или всички или някого изцяло. изпременявам се, изпременя се страд.
ИЗПРЕМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпременя̀ се св., непрех. Разг. Пременявам се много, в голяма степен. – Моят Иван си гние у земята, а ти си се изпременила като за събор. Кр. Григоров, ПЧ, 144. Всички се изпременихме за сватбата с нови дрехи.