ИЗПРЕМЯ̀ТАМ, -аш, несв. и св.; изпремѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпремѐтнат, св., прех. Разг. Премятам много неща или всичко, мнозина или всички. Тоя въпрос, който може да са реши с две думи, е накарал множество учени мъже да напишат цели томове, да изпремятат сичките стари хронографи. КМБП, 33. – Ееей, дявол да вземе и тебе, и рибата ти! Добре ни изпремята ти тая вечер! – обади се един от масата. Д. Калфов, КР, 93. изпремятам се, изпреметна се страд.
ИЗПРЕМЯ̀ТАМ СЕ несв. и св.; изпремѐтна се св., непрех. Разг. Премятам се. И сблъскваме се в тъмнината / с противника товарен влак – / наляво той се изпремята, / надясно аз, с навехнат крак. Хр. Смирненски, Съч. II, 17.