ИЗПРЕНА̀СЯМ, -яш, несв.; изпренесà, -ѐш, мин. св. изпренѐсох, прич. мин. св. деят. изпренѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разг. Пренасям много неща или всичко; изпопренасям. И захване да снове [мишокът] нагоре-надолу, като грабваше на сякое слизане по един локум и го изнасяше с уста си горе на тавана, докато ги изпренесе до един. У, 1871, бр. 23, 365–366. – Мари, бог да бийе / Цонкин баща, / мари, що си Цонка / не посъди! / Мари, изпренесе / орехите, / мари, орехите / в джобовете. Нар. пес., СбНУ XLVI, 219. изпренасям се, изпренеса се страд. Темето на върха му [на Калето] е обградено с висока каменна стена. Що труд, що мъка и неволя е била да се изпренесе тоя камък на тази стръмна висота! П. Росен, ВПШ, 120–121. – Жените, децата и старците, заедно с добитъка и покъщнината, да се качат в планината. По селата нищо да не се оставя, ни да се закопава – време има, всичко ще се изпренесе. А. Дончев, СВС, 594.
ИЗПРЕНА̀СЯМ СЕ несв.; изпренесà се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се пренасяме; изпопренасям се. Новите обитатели се изпренесоха в апартаментите.