ИЗПРЕПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изпрепрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Преправям много неща или всичко. Той Марин колко пъти е казвал, че щом заговеем, ще зафане да прави. Е, сега че и греди купи. Скоро ще викне и дюлгере токо... И как ще той да изпреправи сичко! Т. Влайков, Съч. II, 22. изпреправям се, изпреправя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)